За нас

В какво вярваме

Адвентистите от седмия ден приемат Библията като свое единствено кредо. Те поддържат основни доктрини, основани върху ученията на Свещеното Писание. Вярванията, както са изложени тук, представят разбиранията на църквата и отразяват библейските възгледи. Ревизия на тези становища може да се очаква само на сесия на Генералната конференция, когато църквата е водена от Светия Дух към по-пълно разбиране на библейската истина или намери по-ясен език, за да я представи.

1. Свещените писания

Свещените Писания – Старият и Новият Завет – са записаното Божие Слово, дадено чрез божествено вдъхновение на святи хора, които са говорили и писали, движени от Светия Дух. В това Слово Бог е поверил необходимото познание за спасението на човечеството. Свещените Писания са върховното, авторитетното и непогрешимото откровение на Неговата воля. Те са образецът за характера, тестът за духовния опит, окончателният източник на доктрини и достоверният запис на Божиите действия в историята (Пс. 119:105; Пр. 30:5,6; Ис. 8:20; Йоан 17:17; 1 Сол. 2:13; 2 Тим. 3:16,17; Евр. 4:12; 2 Петър 1:20,21).

2. Триединството

Има един Бог – Отец, Син и Свети Дух – единство от три вечни личности. Бог е безсмъртен, всемогъщ, всезнаещ, над всичко и винаги присъстващ. Той е безкраен и извън човешкото разбиране, но все пак познат чрез откровението за Себе Си. Бог, Който е любов, е навеки достоен за поклонение, обожание и служене от цялото творение (Бит. 1:26; Вт. 6:4; Ис. 6:8; Мат. 28:19; Йоан 3:16; 2 Кор. 1:21,22; 13:14; Еф. 4:4-6; 1 Петър 1:2).

3. Отец

Вечният Бог-Отец е Творецът, Източникът, Вседържителят и Суверенът на цялото творение. Той е справедлив и свят, милостив и пълен с благодат, бавен да се гневи и изобилстващ с постоянна любов и вярност. Качествата и силите, изявени в Сина и в Светия Дух, са също откровения на Отец (Бит. 1:1; Втор. 4:35; Пс. 110:1,4; Йоан 3:16; 14:9; 1 Кор. 15:28; 1 Тим 1:17; 1 Йоан 4:8; Откр. 4:11).

4. Синът

Вечният Бог-Син е въплътен в Исус Христос. Чрез Него са сътворени всички неща, характерът на Бога е разкрит, спасението на човечеството е осъществено и светът ще бъде съден. Завинаги Бог, Той е станал и истински човек, заченат от Светия Дух и роден от девицата Мария. Исус е живял като човешко същество и е бил изкушен във всичко като нас, за да представи чрез Своя съвършен пример Божията правда и любов. Неговите чудеса са прояви на Господната сила, чрез които е засвидетелстван като обещания Месия. Доброволно е страдал и е умрял на кръста за нашите грехове и вместо нас. Възкресен от мъртвите, Той се е възнесъл, за да бъде издигнат като свещеник в небесното светилище, където служи в полза на човека. Исус ще дойде отново в слава за окончателното избавление на Своя народ и за възстановяването на всички неща (Ис. 53:4-6; Дан. 9:25-27; Лука 1:35; Йоан 1:1-3,14; 5:22; 10:30; 14:1-3,9,13; Рим. 6:23; 1 Кор. 15:3,4; 2 Кор. 3:18; 5:17-19; Фил. 2:5-11; Кол. 1:15-19; Евр. 2:9-18; 8:1,2).

5. СвЕтият Дух

Вечният Бог-Дух е действал с Отец и Сина при сътворението, въплъщението и изкуплението. И също като тях, Той е личност. Духът е вдъхновил авторите на Писанията. Изпълвал е живота на Христос със сила. Той привлича и изобличава човешките същества. Преобразява и обновява по Божи образ онези, които откликват на Неговото влияние. Изпратен е от Отец и Сина, за да бъде винаги с Божиите деца. Той дава духовни дарби и сила на църквата, за да свидетелства за Христос, като я води в хармония с Писанията в разбирането на пълната истина (Бит. 1:1,2; 2 Царе 23:2; Пс. 51:11; Ис. 61:1; Лука 1:35; 4:18; Йоан 14:16-18,26; 15:26; 16:7-13; Д.А. 1:8; 5:3; 10:38; Римл. 5:5; 1 Кор. 12:7-11; 2 Кор. 3:18; 2 Пет. 1:21).

6. Сътворение

Бог е разкрил в Писанието автентичния исторически доклад за Своята творческа дейност. Той е създал Вселената. В рамките на шест дни е направил „небето и земята, морето и всичко, което е в тях”, като си е починал на седмия ден. Така е установил съботата като постоянен паметник на Своето завършено творческо дело. Този цикъл от седем буквални дни е отрязъкът време, който днес наричаме седмица. Първият мъж и първата жена са били създадени по Божи образ, като корона на Сътворението; те са получили власт над света и са поели отговорността да се грижат за него. Когато е бил завършен, светът е бил „твърде добър” и е прогласявал Божията слава (Бит. 1-2;5;11; Изх. 20:8-11; Пс. 19:1-6; 33:6,9; 104; Ис. 45:12,18; Д.А. 17:24; Кол. 1:16; Евр. 1:2;11:3; Откр. 10:6; 14:7)

7. Естеството на човечеството

Мъжът и жената са били направени по Божи образ със своя индивидуалност, със силата и свободата да мислят и действат. Макар създадени като свободни същества, всеки от тях е представлявал неделимо цяло от тяло, ум и дух, зависими от Бога за своя живот, дишане и всичко останало. Когато не се покорили на Бога, нашите първи родители отрекли своята зависимост от Него и паднали от високото си положение. Божият образ в тях бил помрачен и те станали подвластни на смъртта. Потомците им споделят тяхното паднало естество и последиците от него. Те се раждат със слабости и склонности към злото. Но Бог чрез Христос примирява света със Себе Си и чрез Своя Дух възстановява в покаяните грешници образа на Твореца. Сътворени за слава на Бога, те са призовани да Го обичат и да се обичат един друг, както и да полагат грижи за природата (Бит. 1:26-28; 2:7,15; 3; Пс. 8:4-8; 51:5,10; 58:3; Ер. 17:9; Д.А. 17:24-28; Римл. 5:12-17; 2 Кор. 5:19,20; Еф. 2:3; 1 Сол. 5:23; 1 Йоан 3:4; 4:7,8,11,20).

8. Великата борба

Днес цялото човечество е въвлечено във Великата борба между Христос и Сатана. Фронтовата линия е въпросът за Божия характер, за Неговия закон и властта Му над Вселената. Този конфликт е започнал в небето, когато един ангел, надарен със свободна воля и обсебен от мания за величие, е станал сатана, противник на Бога, и е повел в бунт част от ангелите. Той е внесъл духа на бунта в този свят, въвличайки Адам и Ева в грях. Именно грехът е довел до изопачаване на Божия образ в човека, до нарушаване на реда в създадения свят и в крайна сметка до неговото унищожаване по време на световния потоп. Тези събития са представени в историческия доклад на Битие, 1-11 глави. Наблюдаван от целия Всемир, нашият свят е станал арена на космически конфликт, в който Богът на любовта в крайна сметка ще бъде оправдан. За да помогне на народа Си в тази борба, Христос е изпратил Светия Дух и верните Си ангели да го ръководят, закрилят и поддържат по пътя на спасението (Бит. 3; 6:8; Йов 1:6-12; Ис. 14:12-14; Йезк. 28:12-18; Римл. 1:19-32; 5:12-21; 8:19-22; 1 Кор. 4:9; Евр. 1:14; 1 Петър 5:8; 2 Петър 3:6; Откр. 12:4-9).

9. Животът, смъртта и възкресението на Христос

В живота на Христос – живот на съвършено послушание на Божията воля, в Неговото страдание, смърт и възкресение Бог е осигурил единственото средство за изкупление на човешкия грях, така че тези, които чрез вяра приемат тази жертва, да имат вечен живот, а цялото творение да може да разбере по-добре безкрайната и святата любов на Създателя. Това съвършено изкупление доказва справедливостта на Божия закон и милостта на Неговия характер, защото не само осъжда нашия грях, но и осигурява нашето опрощение. Смъртта на Христос е заместническа и изкупителна, примиряваща и преобразяваща. Възкресението Му провъзгласява Божия триумф над силите на злото и осигурява крайната победа над греха и смъртта на онези, които приемат изкуплението. То обявява господството на Исус Христос, пред Когото ще се преклони всяко коляно на небето и на земята (Бит. 3:15; Пс. 22:1; Ис. 53; Йоан 3:16; 14:30; Рим. 1:4; 3:25; 4:25; 8:3,4; 1 Кор. 15:3,4,20-22; 2 Кор. 5:14,15,19-21; Фил. 2:6-11; Кол. 2:15; 1 Петър 2:21,22; 1 Йоан 2:2; 4:10).

10. Опитността на спасението

В безкрайната Си любов и милост Бог е направил Христос, Който е бил съвършено чужд на греха, да стане грешен заради нас, така че чрез Него ние да бъдем считани за праведни. Водени от Светия Дух, чувстваме своята нужда, признаваме греховността си, каем се за греховете си и упражняваме вяра в Исус като Спасител и Господ, Заместник и Пример. Тази спасителна вяра идва чрез божествената сила на Словото, тя е дар на Божията благодат. Чрез Христос сме оправдани, осиновени като Божии синове и дъщери и освободени от робството на греха. Чрез Духа сме новородени и осветени; Духът обновява умовете ни, записва Божия закон на любовта в сърцата ни и ни дава силата да живеем осветен живот. Като пребъдваме в Него, ставаме участници в Божественото естество и имаме увереността на спасението сега и в съда (Бит. 3:15; Ис. 45:22; 53; Йер. 31:31-34; Йезк. 33:11; 36:25-27; Авак. 2:4; Марк 9:23,24; Йоан 3:3-8,16; 16:8; Римл. 3:21-26; 5:6-10; 8:1-4,14-17; 10:17; 12:2; 2 Кор. 5:17-21; Гал. 1:4; 3:13,14,26; 4:4-7; Еф. 2:4-10; Кол. 1:13,14; Тит 3:3-7; Евр. 8:7-12; 1 Петър 1:23; 2:21,22; 2 Петър 1:3,4; Откр. 13:8).

11. Израстване в Христос

Чрез Своята смърт на кръста Исус триумфира над силите на злото. Този, Който
подчинява демоните по време на Своята земна служба, е съкрушил тяхната сила и е направил сигурна крайната им участ. Неговата победа над злите сили е и наша. Но докато ходим с Него в мир, радост и увереност в любовта Му, те все още се опитват да ни контролират. Сега Светият Дух обитава в нас и ни дава сила. Посветени на Исус като Спасител и Господ, ние сме освободени от бремето на нашите миналите дела и безсмислието на предишния живот. Вече не живеем в тъмнина, в страх от злите сили и невежеството. Просветени от тази нова светлина, сме призовани да растем в подобието на Христовия характер, ежедневно да общуваме с Него в молитва, да се храним от Словото Му, да размишляваме за Него и Неговото провидение, да Му пеем хваления, да се събираме заедно за богослужение и да участваме в мисията на църквата. Освен това сме поканени да следваме примера Му, като служим със състрадание на физическите, умствените, социалните, емоционалните и духовните нужди на човечеството. Когато служим с любов на хората около нас и свидетелстваме за Божието спасение, постоянното присъствие на Христос чрез Духа превръща всеки момент и всяка задача в истинско духовно преживяване (1 Лет. 29:11; Пс. 1:1,2; 23:4; 77:11,12; Мат. 20:25-28; 25:31-46; Лука 10:17-20; Йоан 20:21; Римл. 8:38,39; 2 Кор. 3:17,18; Гал. 5:22-25; Еф. 5:19,20; 6:12-18; Фил. 3:7-14; Кол.1:13,14; 2:6,14,15; 1 Сол. 5:16-18,23; Евр. 10:25; Яков 1:27; 2 Петър 2:9; 3:18; 1 Йоан 4:4).

12. Църквата

Църквата е общество от вярващи, които изповядват Исус Христос като Господ и Спасител. Ние, приемниците на Божия народ от старозаветни времена, сме призовани да излезем от света; събираме се за богослужение, братство и наставление в Словото; заедно сме, за да празнуваме Господната вечеря, да служим на цялото човечество и да прогласяваме евангелието по целия свят. Църквата получава своя авторитет от Христос, Който е въплътеното Слово, разкрито в Писанията. Тя е Божието семейство и Неговите осиновени деца са призовани да живеят въз основа на Новия Завет. Църквата като общество от вярващи е Христовото тяло, чията глава е самият Христос. Тя е невестата, за която Той умря, за да я освети и очисти. Затова ще я представи при триумфалното Си завръщане като църква славна, вярна през всички векове, откупена с Неговата кръв, без петно или бръчка, свята и непорочна (Бит. 12:1-3; Изх. 19:3-7; Мат. 16:13-20; 18:18; 28:19,20; Д.А. 2:38-42; 7:38; 1 Кор. 1:2; Еф. 1:22,23; 2:19-22; 3:8-11; 5:23-27; Кол.1:17,18; 1 Петър 2:9).

13. Остатъкът и неговата мисия

Световната църква се състои от всички, които истински вярват в Христос. Но в последните дни, време на широко разпространено отстъпление, е призован остатък, който пази Божиите заповеди и вярата в Исус. Той обявява, че идва часът на съда, прогласява спасение чрез Христос и разгласява вестта за близостта на Неговото второ идване. Тримата ангели от Откровение, 14 глава символизират всичко това: делото на съда в небето води до покаяние и реформа на земята. Всеки вярващ е призован да вземе лично участие в това свидетелство по целия свят (Дан. 7:9-14; Ис. 1:9; 11:11; Йер. 23:3; Мих. 2:12; 2 Кор. 5:10; 1 Петър 1:16-19; 4:17; 2 Петър 3:10-14; Юда 3,14; Откр.12:17; 14:6-12; 18:1-4).

14. Единство в тялото на Христос

Църквата е едно тяло с много членове, призовани от всяка нация, род, език и хора. В Христос ние сме ново творение; различията в раса, култура, образование и националност, както и дистанцията между висши и нисши, богати и бедни, мъже и жени, не трябва да бъдат причина за разделение сред нас. Всички сме равни в Христос, Който чрез един дух ни е свързал в другарство с Него и един с друг, за да служим и да ни служат без пристрастност или резервираност. Чрез откровението на Исус Христос в Писанията споделяме една и съща вяра и надежда и протягаме ръка с едно и също свидетелство към всички. Източникът на това единство е единението на Триединния Бог, Който ни е осиновил като Свои деца (Пс. 133:1; Мат. 28:19,20; Йоан 17:22,23; Д.А. 17:26,27; Римл.12:4,5; 1 Кор.12:12-14; 2 Кор. 15:16,17; Гал. 3:27-29; Еф. 2:13-16; 4:3-6; 11-16; Кол. 3:10-15).

15. Кръщение

Чрез кръщението изповядваме вярата си в смъртта и възкресението на Исус Христос и свидетелстваме за нашата смърт към греха и за намерението да ходим в нов живот. Така признаваме Христос за Господ и Спасител, ставаме Негови деца и сме приети за членове на църквата Му. Кръщението символизира завета ни с Христос, опрощаването на нашите грехове и приемането на Светия Дух. То се извършва чрез потапяне във вода и изисква декларация на вяра в Исус и доказателство за покаяние от грях. Подготовката за тази стъпка включва наставления върху Свещеното Писание и приемане на неговите учения (Мат. 28:19,20; Д.А. 2:38; 16:30-33; 22:16; Римл. 6:1-6; Гал. 3:27; Кол. 2:12,13).

16. Господната вечеря

Господната вечеря е участие в символите на Христовото тяло и кръвта Му, израз на вяра в Него като Господ и Спасител. Той самият присъства в преживяването на тази духовна връзка, за да се срещне със Своя народ и да го укрепи. Като участваме, ние с радост прогласяваме смъртта на Исус, докато Той дойде отново. Подготовката за Господната вечеря включва себеизпитване, покаяние и изповед. Учителят е постановил службата на измиване на краката, един символ на подновеното очистване. Тя показва нашата готовност да служим един на друг с христоподобно смирение, като свързва сърцата ни в любов. Господната вечеря е достъпна за всички вярващи християни (Мат. 26:17-30; Йоан 6:48-63; 13:1-17; 1 Кор. 10:16,17; 11:23-30; Откр. 3:20).

17. Духовни дарби и служения

Бог дарява на Своята църква във всяка епоха духовни дарби, които нейните членове трябва да използват в служене с любов за общото благо на църквата и на човечеството. Предоставени чрез Светия Дух – Който раздава на всеки, както намери за добре – дарбите осигуряват нужните способности и служения на църквата, за да я направят годна да изпълнява възложената ѝ мисия. Според Писанието тези дарби включват вяра, изцеление, пророчество, свидетелстване, преподаване, управление, миротворство, състрадание и себепожертвувателно служене и благотворителна дейност за подпомагане и насърчаване на хората. Някои църковни членове са призовани от Бога и надарени от Духа да работят в признати от църквата служения като пастори, евангелизатори, апостоли и учители, специално необходими да подготвят членовете за служене, да изградят църквата в духовна зрялост и да възпитат единство на вярата и познанието за Бога. Когато църковните членове използват тези духовни дарби като верни настойници на многообразната Божия благодат, църквата е запазена от разрушителното влияние на фалшиви учения, израства в Бога и се развива във вяра и любов (Д.А. 6:1-7; Римл.12:4-8; 1 Кор. 12:7-11,27,28; Еф. 4:8,11-16; 1 Тим. 3:1-13; 1 Петър 4:10,11).

18. Дарът на пророчеството

Библията свидетелства, че една от дарбите на Светия Дух е пророчеството. Тази дарба е отличителен белег на църквата на остатъка. Ние вярваме, че тя е била проявена в служенето на Елън Г. Уайт. Нейните писания говорят с пророчески авторитет и осигуряват на църквата утеха, ръководство, напътствие и корекция. Те също така изясняват, че Библията е стандартът, чрез който всички учения и духовни преживявания трябва да бъдат изпитвани (Чис. 12:6; 2 Лет. 20:20; Амос 3:7; Йоил 2:28,29; Д.А. 2:14-21; 2 Тим. 3:16,17; Евр. 1:1-3; Откр. 12:17; 19:10; 22:8,9).

19. Божият закон

Великите принципи на Божия закон са въплътени в Десетте заповеди и са илюстрирани в живота на Христос. Те изразяват Божията любов, воля и цели относно човешкото поведение и взаимоотношения. Задължителни са за всички хора във всяка епоха. Освен това, понеже са основата на Божия завет с Неговия народ, те са стандартът в Божия съд. Чрез посредничеството на Святия Дух законът посочва греха и събужда чувство за нужда от Спасител. Спасението е изцяло по благодат, а не чрез дела. Плодът му е послушание на Заповедите, което развива християнски характер и води до чувство на благополучие. То е доказателство за любовта ни към Бога и за загрижеността ни към ближния. Послушанието от вяра показва силата на Христос да променя живота и укрепва християнското свидетелство (Изх. 20:1-17; Втор. 28:1-14; Пс. 19:7-14; 40:7,8; Мат. 5:17-20; 22:36-40; Йоан 14:15; 15:7-10; Римл. 8:3,4; Еф. 2:8-10; Евр. 8:8-10; 1 Йоан 2:3; 5:3; Откр. 12:17; 14:12).

20. Съботата

След шестте дни на Сътворението благодатният Творец Си е починал на седмия ден. Той е установил съботата като паметник на Сътворението за всички хора. Четвъртата заповед от Божия непроменим закон изисква съблюдаването на седмия ден – събота, като деня за почивка, поклонение и служене в съгласие с учението и практиката на Исус, Господаря на съботата. Това е ден за радостно общуване с Бога и един с друг. Тя е символ на нашето изкупление в Христос, знак за нашето освещение, белег за нашата вярност и предвкусване на нашето вечно бъдеще в Божието царство. Съботата е Божият постоянен знак за Неговия вечен завет между Него и народа Му. Радостното съблюдаване на това свято време от вечер до вечер, от залез до залез, отзнаменува Божиите творчески и изкупителни дела (Бит. 2:1-3; Изх. 20:8-11; 31:13-17; Лев. 23:32; Вт. 5:12-15; Ис. 56:5,6; 58:13,14; Йезек. 20:12,20; Мат. 12:1-12; Марк 1:32; Лука 4:16; Евр. 4:1-11).

21. Настойничество

Ние сме Божии настойници, на които Той е поверил време и възможности, способности и притежания, както и благословенията на земята и нейните ресурси. Освен това ни е възложил отговорността за тяхното правилно използване. Затова ние признаваме Божието право на собственост, като служим вярно на Него и на нашите ближни, като връщаме десятъците и даваме дарения за прогласяване на Неговото евангелие и за поддържане на Неговата църква. Настойничеството е привилегия, дадена ни от Бога, за да ни възпита в любов и да ни даде победа над егоизма и алчността. Настойниците се радват на благословенията, които благодарение на тяхната вярност получават другите (Бит. 1:26-28; 2:15; 1 Лет. 29:14; Агей 1:3-11; Мал. 3:8-12; Мат. 23:23; Римл. 15:26,27; 1 Кор. 9:9-14; 2 Кор. 8:1-15; 9:7).

22. Християнско поведение

Призовани сме да бъдем благочестив народ, който мисли, чувства и действа в хармония с библейските принципи във всички аспекти на личния и обществения живот. За да може Духът да изобрази Христовия характер в нас, е необходимо да се фокусираме върху онези неща, които внасят в живота ни хростоподобна чистота, здраве и радост. Ето защо нашите развлечения и забавления трябва да удовлетворяват най-възвишените критерии за християнски вкус и красота. Въпреки че признаваме културните различия, в същото време облеклото ни трябва да бъде семпло, скромно и чисто, подходящо за хора, чиято истинска красота не се състои във външна украса, а в нетленното украшение на кротък и смирен дух. Това означава също, че трябва разумно да се грижим за нашите тела, понеже те са храм на Светия Дух. Затова освен подходящи и редовни упражнения и почивка е добре да следваме възможно най-здравословната диета, като се въздържаме от нечистите храни, посочени в Писанието. Алкохолните напитки, тютюнът и безотговорната употреба на лекарства и наркотици са вредни. Следователно трябва да се въздържаме и от тях. Вместо това нека приемаме нещата, които поставят мислите и телата ни под дисциплината на Христос, Който желае нашето здраве, радост и благополучие (Бит. 7:2; Изх. 20:15; Лев. 11:1-47; Пс. 106:3; Римл. 12:1,2; 1 Кор. 6:19,20; 10:31; 2 Кор. 6:14-7:1; 10:5; Еф. 5:1-21; Фил. 2:4; 4:8; 1 Тим. 2:9,10; Тит 2:11,12; 1 Петър 3:1-4; 1 Йоан 2:6; 3 Йоан 2 гл.).

23. Бракът и семейството

Бракът е установен от Бога в Едем и потвърден от Исус като доживотен съюз между един мъж и една жена за общуване в любов. Брачното посвещение за християнина е както към партньора, така и към Бога. Брак би трябвало да сключват само партньори, които споделят една и съща вяра. Взаимната любов, почитта, уважението и отговорността са тъканта на тези отношения, които отразяват любовта, светостта, близостта и непреходността на връзката между Христос и Неговата църква. Относно развода Исус учи, че този, който се развежда, освен поради прелюбодейство, и се жени за друг, извършва прелюбодейство. Въпреки че някои семейни връзки може да не покриват този идеал, един мъж и една жена, които се посвещават изцяло един на друг в Христос чрез брак, могат да постигнат любящо единство чрез ръководството на Духа и подкрепата на църквата. Бог благославя семейството и очаква Неговите членове да си помагат по пътя към пълната зрялост. Топлотата на семейната близост е един от белезите на последната евангелска вест. Родителите трябва да възпитават децата си да обичат Бога и да Му се покоряват. Чрез своя пример и думи те трябва да ги учат, че Христос е любящ, нежен и грижовен водач, Който желае те да станат част от Божието семейство, което приема семейни и несемейни членове (Бит. 2:18-25; Изх. 20:12; Втор. 6:5-9; Пр. 22:6; Мал. 4:5,6; Мат. 5:31,32; 19:3-9,12; Марк 10:11,12; Йоан 2:1-11; 1 Кор. 7:7,10,11; 2 Кор. 6:14; Еф. 5:21-33; 6:1-4)

24. Службата на Христос в небесното светилище

На небето има светилище – истинската скиния, която Господ е издигнал, а не човек. Там Христос служи, като прави достъпни за вярващите ползите от Своята изкупителна жертва, дадена на кръста веднъж за всички. При възнесението Той е въведен в длъжност като наш велик Първосвещеник. Така започва Неговото ходатайствено служене, илюстрирано чрез работата на първосвещеника в Светая на земното светилище. През 1844 г., в края на пророческия период от 2300 денонощия, Той влиза във втората и последната фаза на изкупителното дело, представено чрез работата на първосвещеника в Светая Светих на земното светилище. Това е Изследователният съд, който е част от окончателното ликвидиране на греха. Той е представен чрез очистването на древното еврейско светилище в Деня на умилостивението. Тогава светилището се е очиствало с кръв от жертвени животни, но небесните неща се очистват със съвършената жертва на Исусовата кръв. Изследователният съд разкрива на небесните разумни същества кои от мъртвите са заспали в Христос и са счетени за достойни да имат дял в първото възкресение. Той разкрива също кои от живите пребъдват в Христос, пазят Божиите заповеди и вярата в Исус и следователно са готови да бъдат преселени в Неговото вечно царство. Този съд постановява правото на Бога да спасява вярващите в Исус. Съдът обявява, че онези, които са останали верни на Бога, ще приемат царството. С края на тази Христова служба приключва благодатното време за хората преди Второто пришествие (Лев. 16 гл.; Чис. 14:34; Йезек. 4:6; Дан. 7:9-27; 8:13,14; 9:24-27; Евр. 1:3; 2:16,17; 4:14-16; 8:1-5; 9:11-28; 10:19-22; Откр. 8:3-5; 11:19; 14:6,7; 20:12; 14:12; 22:11,12).

25. Второто Пришествие

Второто идване на Христос е блажената надежда на църквата, великата кулминация на евангелието. Завръщането на Спасителя ще бъде буквално, лично, видимо и всесветско. Когато Той дойде, праведните мъртви ще бъдат възкресени и заедно с праведните живи ще бъдат прославени и взети на небето, а неправедните ще умрат. Почти пълното изпълнение на повечето пророчески линии заедно с настоящото състояние на света показват, че Пришествието е близо. Но кога точно ще стане, не е разкрито. Затова Библията ни съветва да бъдем готови по всяко време (Мат., 24 гл.; Марк, 13 гл.; Лука, 21 гл.; Йоан 14:1-3; Д.А. 1:9-11; 1 Кор. 15:51-54; 1 Сол. 4:13-18; 5:1-6; 2 Сол. 1:7-10; 2:8; 2 Тим. 3:1-5; Тит 2:13; Евр. 9:28; Откр. 1:7; 14:14-20; 19:11-21).

26. Смърт и възкресение

Заплатата на греха е смърт. Но Бог, Който единствен е безсмъртен, ще даде вечен живот на Своите изкупени. Дотогава смъртта е несъзнателно състояние за всички хора. Когато Христос, Който е нашият живот, се яви, възкресените праведни заедно с живите праведни ще бъдат прославени и грабнати да посрещнат своя Господ. Второто възкресение, възкресението на неправедните, ще стане 1000 години по-късно (Йов 19:25-27; Пс. 146:3,4; Екл. 9:5,6,10; Дан. 12:2,13; Ис. 25:8; Йоан 5:28,29; 11:11-14; Римл. 6:23; 16 гл.; 1 Кор. 15:51-54; Кол. 3:4; 1 Сол. 4:13-17; 1 Тим 6:15; Откр. 20:1-10).

27. Милениумът и краят на греха

Милениумът е хилядагодишното царуване на Христос с Неговите светии на небето между първото и второто възкресение. През това време нечестивите мъртви ще бъдат съдени; земята ще бъде напълно пуста и необитаема, без живи хора, които да я населяват. Само Сатана и неговите ангели ще живеят там. В края на периода Христос с Неговите светии и Святия град ще слязат от небето на земята. Тогава неправедните мъртви ще бъдат възкресени и заедно със Сатана и неговите ангели ще обкръжат града. Но огън от Господа ще ги унищожи и ще очисти земята. Така Вселената ще бъде освободена завинаги от греха и от грешниците (Ер. 4:23-26; Йезек. 28:18,19; Мал. 4:1; 1 Кор. 6:2,3; Откр. 20 гл.; 21:1-5).

28. Новата земя

На новата земя, в която ще живее правда, Бог ще осигури вечен дом на изкупените и съвършена среда за вечен живот, любов, радост и познание в Неговото присъствие. Защото там сам Бог ще живее с народа Си, а страданието и смъртта няма да съществуват. Великата борба ще е приключила и грях няма да има вече. Всички неща, одушевени и неодушевени, ще свидетелстват, че Бог е любов. И Той ще царува завинаги. Амин! (Ис. 35 гл.; 65:17-25; Мат. 5:5; 2 Петър 3:13; Откр. 11:15; 21:1-7; 22:1-5).