Архив по месеци: МАЙ 2012



 27.05.12 17:32 ; категория Новини




Ехо от Първото молитвено бдение
Църква Кюстендил - В

     27 май 2012 г. Наближава 21:00 часа. Блажено напрежение. От трите края на махалата пристигат хора – сами, семейно, на по-големи групи. Горят като факли и в думите и погледите им има огън.
     Закъсняваме с няколко минути поради многото хора. Салонът на църквата се препълва. Внасяме десетки столове, но множеството прелива и постепенно навлиза в предверието и коридорите, мнозина остават отвън и гледат през прозорците – въпреки дъждовното време. Други идват и си отиват поради липса на място.
Милчо Русев, старейшина на църквата, е превъзбуден и безсилен и постоянно вдига рамене и ми прави знаци с ръце, че навън има още много хора, за които няма място. Това е най-прекрасното отчаяние, което някога съм виждал. И спирам да се безпокоя – не е в моята власт да разреша този проблем – поне не тази вечер. Залива ме радост – за нея има място в салона. Така е с повече от 300 души.
     Имаме представители от трите адвентни църкви в града. Присъстват и хора от други градове и селища. Между нашите гости има пастори от петдесятните църкви и от Божия църква. Те са поканени да споделят с нас Божието слово и апелират за любов и разбиране между християните в махалата. Музикантите и солистите, които ги придружават, прибавят колорит на духовния празник.
     Но има и изненада. Съобщават ми, че в салона има американец. Той слуша почтително. Поканвам го на амвона и разбирам, че е от щата Джорджия и че се казва Даниел-Чанс Галоуей, че е продал имота си и е тръгнал по света като мисионер да разнася Евангелието на Христос. Придружава го милата му съпруга Диди, а преводачката Борислава Захариева прави приятната вест за единство разбираема и достъпна за аудиторията.
   Програмата продължава. Редуват се библейски слова, молитви, песни и опитности. Трогателно, смесено с въздишки, със сълзи и с възторг – като никога; и дано да не е за последен път. И разбираш, че не си сам, защото НЕБЕТО ДИША ДО ТЕБ.
Всички са бодри и дори ведри. Децата слушат като омагьосани и не вдигат никакъв шум – даже не се движат. Те не искат да си тръгват и родителите им ги отвеждат против волята им – далеч след полунощ.
     Кюстендил спи, но не и махалата. 02:40 часа е, но пристигат нови хора. Присъединяват се към молитвеното настроение, слушат библейските размишления, песните и опитностите. И са част от нас – и ние го знаем, и те го знаят. Това е причината да са тук и с нас – въпреки огромното закъснение.
    Божият дом притихва в молитва – 03:15-03:20. Пет минути пълна тишина – най-пълната и стойностна тишина, която някога съм долавял с ушите и сърцето си. В салона сякаш присъства само Бог – а в този момент сме около 200 души. Всеки е помолен да каже на Небесния  Баща своите грижи, трудности и мечти. Но няма дори и шепот. 
     Публичните и личните молитви минават в молитвени бдения. 21 молитвени кръга са образувани и приятното молитвено жужене изпълва голямото сърце на църквата. Минутите текат като съкровища от благословения и ние ги попиваме като жадна земя.
     Вече е 04:00 часа. Около 150 души все още бдят – между тях има хора, които виждам за пръв път, а душите им са изтъкани от молитва. Те са млади, на пръв поглед не изглеждат религиозни, но са. Надявам се да ги видя отново – и в Божия, и в техния дом. Дано.
05:00 часа. Старейшината Милчо Русев чете високо  библейското благословение (Числа 6:24-26). 150 души се нареждат в голям кръг, хващат се за ръце и навеждат глави. Следва пасторска молитва за благословение, мир, благодат, за работа и успех – като всяка събота вечер. И въпреки това е различно.
     Благодаря Ти, Боже, че беше между нас! Всички Ти благодарим, че превърна първото ни нощно молитвено бдение в СЪВЪРШЕН ДЕН!
     СЪЧУВСТВАМ НА ВСИЧКИ, които пропуснаха да преживеят първото молитвено бдение НА ЖИВО. Това са най-хубавите осем поредни духовни часа, на които съм присъствал лично, но се надявам това да се промени на ВТОРОТО МОЛИТВЕНО БДЕНИЕ ПРЕЗ 2013 година.
пастор Митко Димитров




 10.05.12 23:14 ; категория Новини




Форум на жените "Аз съм роза саронова" - Северна област
     Скъпи сестри, желая да споделя с вас едно невероятно преживяване с Нашия Бог на форума на жените, който се проведе от 20 до 22 април 2012 година в курортен комплекс „Детелините", Златни пясъци, под надслов „Аз съм Роза Саронова”. 
     Повечето жени пристигнахме петък вечерта, изморени, всяка със своите грижи и проблеми. На рецепцията, ни посрещна едно любезно момиче, което ни упътваше към хотелските стаи. Още с влизането,бяхме приятно изненадани. В банята за всяка от нас имаше подарък хавлиена кърпа във формата на роза, а върху нощните шкафчета малки съдове с цветя. Прекрасно е, когато някой иска да те изненада и зарадва.
   Откриването на форума бе петък вечер. Красивата обстановка, песните, хваленията, поздравите, подаръчетата, интересното запознанство чрез кълбо, което се предаваше от човек на човек и така образуваше плетеница, която нарекохме мрежа на приятелството, бяха моменти, които допринесоха хората да се отпуснат.
На следващия ден - събота, бързахме да слезем в залата, за да разберем какво още ни очаква, след вълнуващото посрещане.
     Богослужението беше обмислено и проведено много добре във всичките му детайли. Нямаше нищо излишно. Всяка една част бе интересна и разнообразна. Всичко бе от хубаво по-хубаво  -  като се започне от откриването, съботното училище, песните на формация „Глас на вяра”, проповедите, подаръците, които отново бяха част от богослужението и всичко това – придружено с много усмивки. Изненадите за деня не свършиха до тук. Вечерта също бе невероятна. Две торти със запалени фойерверки, допринесоха допълнително за доброто настроение. Не зная, колко много труд е струвала на всички организатори подготовката на този форум, но това което видях бе, че всички жени вечерта сияеха от радост, пееха, смеха се и си приказваха като близки приятелки. Къде изчезна болката? Къде изчезнаха грижите и проблемите? Само Бог може да извърши това чудо! За по-малко от два дни, хората на този форум успяха да се сприятелят и грееха от щастие.
     Денят не свърши с това. Вечерта заедно отидохме до морето, за да пуснем горящи фенери към небето и така символично изпратихме своите мечти до нашия Бог. Фенерите летяха над морето, а ние се радвахме на красотата, която рисуваха над него.
На следващия ден беше закриването на форума. Когато запяхме първата песен, в която се казваше, че Исус ще избърше всяка сълза, аз вече плачех и бършех сълзите си. Само Той може да преобрази сърцето от съкрушено в преливащо от щастие! На този форум Исус направи това за мен. За миг си помислих: „Щом тук, на тази грешна земя, Той дарява толкова голяма радост, какво ли ще бъде горе в Небето?”
     Още веднъж благодаря на Бог и на хората, които са били ръководени от Него за хубавите дни, през които бяхме заедно. Благодаря за радостта, която преживях!
Росица Петрова, гр. Велико Търново











~~