Архив по месеци: МАРТ 2008



 28.03.08 20:50 ; категория Новини



Да почистим заедно...
Кой не обича да си поспи повечко в неделя сутрин?! Но през въпросната неделя, около 30-тина човека от нашата старозагорска църква предпочетохме да съкратим малко от почивката си, за да започнем заедно и с молитва, обявената седмица по-рано бригада под надслов: „Елате, за да почистим заедно нашата църква”. А тези, които тайничко бяха натоварени да приготвят вкусен обяд за „бригадирите”, дори трябваше да дойдат още по-рано. Наистина тази пролетна бригада се превърна за повечето от нас в едно разведряващо преживяване. Та нали това е нашата църква, а не на някой друг. Работа имаше и има колкото искаш – измиване на прозорци и врати, боядисване на стаи, къртене, мазане, полиране, озвучаване, проверка на ел. инсталацията, подреждане и прочее.
Интересна бе и възрастовата структура на бригадирите. Най-малкият участник бе на 7 г., а най-възрастният на 84. И ако си мислите, че 7-10 годишните не са се включили активно, то ще ви опровергая. Само да можехте да видите как „детското подразделение” лъска безкрайния брой прозорци, как мете, как избърсва насъбралия се прах...
След бригадата наистина седнахме и на „сладка приказка”, намерихме радост не само във вкусния обяд (поднесен ни от 84 годишната Недялка), но преди всичко в общуването помежду ни. Мисля, че такива мероприятия ни сближават, и особено ни карат да се чувстваме по-ангажирани, по-съпричастни на всичко, което се случва в местната църква. Бог винаги поставя християните в конкретна църква, с конкретни хора! Това разбиране за принадлежност е важно да бъде осъзнато особено в по-големите църкви, каквато е и нашата.
Е, успяхме да свършим не повече от 1/3 от работата. Но организаторите бяха доволни, тъй като рано сутринта някой изказа мнението, че сигурно ще се съберем 3-ма или 4-ма. Но пък бригадата продължава – всеки, който не е успял да дойде в неделя е поканен да го направи през седмицата. И още първата седмица се отзоваха няколко човека. За нас остана извода – да участваш в такава бригада не е някакво тежко бреме, а напротив – чудесен начин за общуване и служене!
Вирджиния Чирпанлиева




 13.03.08 20:46 ; категория Новини



Happy Birthday, Hope Channel Bulgaria!
Честит рожден ден на най-невероятния екип, който на 10 март 2008 година навърши 1 година. Екип от над 100 човека с една мисъл, с едно желание, с една воля – да достигнат до всеки човек чрез Интернет телевизията.
Вечерта беше приповдигната, с много усмивки и една огромна торта с логото на Hope Channel. Мислите, че бяха само младите? Не! Старата гвардия подготви вкусотиите, а техниците извадиха "най-смешните телевизионни моменти”, случили се през тази една година.
Специален поздрав поднесе пастор Цанко Митев – поел пръв риска да се появи на живо с проповед, който прескочи границите на тривиално тържественото, за да подкрепи едногодишното бебе.
Изненадите едва започваха и с присъщия си точен и елегантен стил пастор Иво Томанов поздрави един по един всеки от големия екип. Разбира се, неизменно зад него стоеше Искра и нежно го направляваше в коя посока да погледне. Смях, ръкопляскания, усмивки.
Може би най-хубавата приятна изненада на вечерта беше специалното присъствие на Кендъс Торп и пастор Карел Новак, които през цялото време тихо се радваха на неподправената приятелска атмосфера. Те поднесоха своите поздравления с увереността, че Hope Channel Bulgaria достойно ще заеме своето място в Световната мрежа, като равностоен телевизионен партньор.
Hope Channel вече не е бебе! То е проходило малко дете, което разбира, че светът не се състои само в желанието да държиш една любителска камера. То вече има смели мечти!
Да го поздравим и нека заедно с него помечтаем Истината да достига до всеки човек по още по-добър начин, да не угасне пламъкът на приятелството и съпричастността в голямата идея.
Нека Бог Ви благослови и ръководи, както досега!
Миньон Колчева
сценарист Hope Channel Bulgaria




 12.03.08 20:42 ; категория Новини



Благодарим на Бог, че използва формалния повод – 8-ми март – за да ни събере отново с братята и сестрите от Дупница. Никой от присъстващите не знаеше сценария на тържеството, защото всяка една от църквите се бе погрижила да има приятни изненади за присъстващите.
Кое направи това събиране по-различно от останалите? Няма да пиша, че деца откриха и закриха тържеството, че децата пяха, рецитираха и показваха свои произведения. Програмата ще се запомни с детските интервюта. Те споделиха във видеоматериал какво прави мама щастлива (самите деца), какво готви мама най-вкусно (оказа се, че картофите и спагетите държат първенството), какво прави мама най-добре (домакинства!) и др. За едни от въпросите – „Ако имате 1000 лв., какво бихте подарили на мама?” – имаше приятна изненада за майките. Те получиха скромни подаръчета от типа – Имам си копче, трябва ми балтон! Най-често срещания отговор бе „нова къща” и нормално майките си тръгнаха с по една... керемида, с пожелание да я използват, когато дойде време един ден да завършат своята къща!
Към реалността и поучителните истории ни върнаха Пламен Петров и Петър Кузев. Щастливата жена, това бе мотото и на целия празник. За това какво прави жената щастлива, за обичта, която не огорчава и не наранява жената говори Пламен Петров. Той даде и практични съвети за това с какво поне малко може един мъж да направи съпругата си щастлива.
Нетрадиционно, но вълнуващо и запомнящо се, бе да чуем какво пожелават на жените най-възрастните, но не и по дух, наши братя и сестри от църквите в Самоков, Дупница и Благоевград. Всички те, без да се познават, желаеха едно – жените никога да не губят живата си връзка с Исус и да възпитават децата си преди всичко в Божия закон.
Картички за жените и бонбончета за мъжете, поднесени по нетрадиционен начин, бяха също част от вълнуващата програма. Вярвайки, че това не е последната ни среща, ние се разделихме с една задача за домашно. На всяка жена бе подарено пликче със семена за цветя със задачата да посее тези семенца, да се грижи за тях, да наблюдава и в края на годината да се съберем отново, за да разкаже всяка една от нас какви поуки и изводи си е направила от цялостния цикъл – от сеене до умиране на цветята. Тези семенца също бяха част от изненадите и от нещата, които ще ни връщат и през годината към този наш мил ден.
Сетивата ни бяха напълно задоволени след като домакините на тържеството почерпиха всички присъстващи сладко-сладко и вкусната част бе използвана за ползотворни разговори помежду ни и споделяне на радостите и тревогите ни!
Не всичко, което се случи на този ден ви разказах, но ако искате да научите всичко – заповядайте следващия път, когато отново ще се съберат църква Дупница и църква Благоевград!
Диана Гошева











~~