Архив по месеци: НОЕМВРИ 2012



 29.11.12 11:57 ; категория Новини



МЕСЕЦ НА ПОСВЕЩЕНИЕТО: „ДА СЕ ВЪРНЕМ ПРИ БОГА"
Църква „СВОБОДА”, гр. Кюстендил, НОЕМВРИ 2012
 
     Църква „Свобода", гр. Кюстендил, преживя четири поредни Господни вечери от 18:00 ч. в събота вечер. Всяко богослужение съдържаше много песни, 5 минути слово за посвещение от пастор Митко ДИМИТРОВ, 5 минути молитви от църквата, след което пастор гост изнасяше проповедта, както следва: Емил ГАДЖАЛОВ (3 ноември 2012), Цанко МИТЕВ (10 ноември 2012),  Милен ГЕОРГИЕВ (17 ноември 2012) и Венцислав ПАНАЙОТОВ (24 ноември 2012).
Всяка вечер беше незабравима. Църквата приличаше на море, развълнувано от събитията, които се случваха и носеха усещане за дълг, за лично духовно посвещение и за служба на хората, които все още са далече от Христос.
     Екранизация на кървавите страдания на Исус Христос до и на Голгота разплака домакини и гости. Всички осъзнахме какво Спасителят е направил за нас и последната Господна вечеря ни предложи случай да се сближим още с Него. Пастор Венцислав ПАНАЙОТОВ седеше на един ръб в сградата на църквата и видя само няколко секунди от филма, защото другаде нямаше място за него, а после мина през гъстите редици, за да послужи на онези, които очакваха Бог да ги благослови чрез него.
     Хората си тръгнаха със спомени за нещо, което никога не е било досега и с надеждата, че някога ще се повтори. Не обещах нищо, но защо не? Ако Бог отново планира тази радост за нас, нека тя да дойде час по-скоро! Засега с вяра казвам: дотогава.
Пастор Митко ДИМИТРОВ




 22.11.12 20:22 ; категория Новини





Среща на ветераните

    В малкия град Стамболийски живеят и работят на Божията нива двама пастори: п-р Иван Пенев и п-р Русин Русинов. Те със своите съпруги се грижат за район от няколко църкви и групи, които постепенно се увеличават. Когато ние с моя съпруг работехме там, обслужвахме църквите: Стамболийски, Пещера и Ново село; обособиха се самостоятелно и църквите в Цалапица и Куртово конаре, създадоха се групи в Йоаким Груево и Говедаре. Сега има и други църкви и групи: Три водици, Драгор, Трилистник... Божието дело расте, разширява се – както е представено на пророк Езекиил: водата до глезени, до колене, до кръста и река непроходима. 
     За да се разшири делото така, през годините са се трудили много Божии служители. А за да се помни историята за развитието на една църква е необходимо тя да се предава от поколение на поколение. Може би и по тази причина църква Стамболийски организира на 6 октомври една мила среща – „Среща на ветераните”. И не само на тях, а за всички вярващи от района. Подготовката за тази среща и провеждането й, вярвам че ще послужат за съживяването и освежаването на всички, които преживяха това събитие. От петък вечер до събота вечер имахме възможност да възкресим спомените си от миналото и копнежа си за бъдещата среща, когато нашият Спасител ще ни събере и ще ни вземе при Себе Си. Тази беше Неговата молитва за нас към Отец: „Отче, желая дето съм Аз, да бъдат и тези, които Си Ми дал...”
     Срещата на ветераните събра пастори, служили в този район и много вярващи от църквите наоколо. Имаше също гости от Пловдив, Пазарджик, Варвара, София... Проповед в събота преди обед за това, как всеки от нас като християнин трябва да е познат като добър човек, изнесе п-р Едмил Маринов.
     След един приятен обяд на около сто души в двора на църквата, празненството продължи със спомените на ветераните – на пасторите, служили в тази църква през годините и на възрастните братя и сестри, които си спомниха различни случки и събития от миналото. Чрез снимки, представени на екрана видяхме и си спомнихме и за първите ветерани, които вече не са между нас, но с които ще се срещнем и ще се запознаем на онази славна предстояща среща в небето.
     Макар и за малко на това тържество беше и председателят на Южна област п-р Иван Попов, който в приветственото си слово обърна вниманието ни на това, как в развитието на църквата всеки е вложил своя дял – един посадил, друг напоил, но Господ е Този, Който прави да расте /1 Кор. 3:6-9/ и Той благославя труда на служителите Си.
    От служилите в църква Стамболийски присъстваха сем. Маринови, Контарови, Верчеви и тези, които служат в момента, но още много други са работили и допринесли за развитието й.
     Спомени, песни, молитви... една прекрасна събота – в духовен и физически смисъл, защото Бог ни подари чудесен топъл октомврийски ден, така подходящ за такава среща на всички гости! Но си мислим днес и за онази славна среща, когато нашият Спасител в слава тук ще се яви; и затова се молим най-сърдечно и горещо: О, Господи, ела, при Себе Си ни събери!”

Маринка и Михаил Контарови











~~