; категория Новини




Ехо от Първото молитвено бдение
Църква Кюстендил - В

     27 май 2012 г. Наближава 21:00 часа. Блажено напрежение. От трите края на махалата пристигат хора – сами, семейно, на по-големи групи. Горят като факли и в думите и погледите им има огън.
     Закъсняваме с няколко минути поради многото хора. Салонът на църквата се препълва. Внасяме десетки столове, но множеството прелива и постепенно навлиза в предверието и коридорите, мнозина остават отвън и гледат през прозорците – въпреки дъждовното време. Други идват и си отиват поради липса на място.
Милчо Русев, старейшина на църквата, е превъзбуден и безсилен и постоянно вдига рамене и ми прави знаци с ръце, че навън има още много хора, за които няма място. Това е най-прекрасното отчаяние, което някога съм виждал. И спирам да се безпокоя – не е в моята власт да разреша този проблем – поне не тази вечер. Залива ме радост – за нея има място в салона. Така е с повече от 300 души.
     Имаме представители от трите адвентни църкви в града. Присъстват и хора от други градове и селища. Между нашите гости има пастори от петдесятните църкви и от Божия църква. Те са поканени да споделят с нас Божието слово и апелират за любов и разбиране между християните в махалата. Музикантите и солистите, които ги придружават, прибавят колорит на духовния празник.
     Но има и изненада. Съобщават ми, че в салона има американец. Той слуша почтително. Поканвам го на амвона и разбирам, че е от щата Джорджия и че се казва Даниел-Чанс Галоуей, че е продал имота си и е тръгнал по света като мисионер да разнася Евангелието на Христос. Придружава го милата му съпруга Диди, а преводачката Борислава Захариева прави приятната вест за единство разбираема и достъпна за аудиторията.
   Програмата продължава. Редуват се библейски слова, молитви, песни и опитности. Трогателно, смесено с въздишки, със сълзи и с възторг – като никога; и дано да не е за последен път. И разбираш, че не си сам, защото НЕБЕТО ДИША ДО ТЕБ.
Всички са бодри и дори ведри. Децата слушат като омагьосани и не вдигат никакъв шум – даже не се движат. Те не искат да си тръгват и родителите им ги отвеждат против волята им – далеч след полунощ.
     Кюстендил спи, но не и махалата. 02:40 часа е, но пристигат нови хора. Присъединяват се към молитвеното настроение, слушат библейските размишления, песните и опитностите. И са част от нас – и ние го знаем, и те го знаят. Това е причината да са тук и с нас – въпреки огромното закъснение.
    Божият дом притихва в молитва – 03:15-03:20. Пет минути пълна тишина – най-пълната и стойностна тишина, която някога съм долавял с ушите и сърцето си. В салона сякаш присъства само Бог – а в този момент сме около 200 души. Всеки е помолен да каже на Небесния  Баща своите грижи, трудности и мечти. Но няма дори и шепот. 
     Публичните и личните молитви минават в молитвени бдения. 21 молитвени кръга са образувани и приятното молитвено жужене изпълва голямото сърце на църквата. Минутите текат като съкровища от благословения и ние ги попиваме като жадна земя.
     Вече е 04:00 часа. Около 150 души все още бдят – между тях има хора, които виждам за пръв път, а душите им са изтъкани от молитва. Те са млади, на пръв поглед не изглеждат религиозни, но са. Надявам се да ги видя отново – и в Божия, и в техния дом. Дано.
05:00 часа. Старейшината Милчо Русев чете високо  библейското благословение (Числа 6:24-26). 150 души се нареждат в голям кръг, хващат се за ръце и навеждат глави. Следва пасторска молитва за благословение, мир, благодат, за работа и успех – като всяка събота вечер. И въпреки това е различно.
     Благодаря Ти, Боже, че беше между нас! Всички Ти благодарим, че превърна първото ни нощно молитвено бдение в СЪВЪРШЕН ДЕН!
     СЪЧУВСТВАМ НА ВСИЧКИ, които пропуснаха да преживеят първото молитвено бдение НА ЖИВО. Това са най-хубавите осем поредни духовни часа, на които съм присъствал лично, но се надявам това да се промени на ВТОРОТО МОЛИТВЕНО БДЕНИЕ ПРЕЗ 2013 година.
пастор Митко Димитров











~~