• История на световната адвентна църква
  • История на българската адвентна църква
     Към края на XVIII и началото на XIX век в Европа и Северна Америка се пробужда нов интерес към пророчествата на библейските книги Даниил и Откровение. Появяват се множество брошури и печатни материали, в които авторите стигат до убеждението, че най-дългият пророчески период в Библията, именно 2300 години от Даниил 8:14, ще приключи в 1844 г. и това ще ознаменува великото Второ пришествие на Исус Христос и края на земната история.

   Най-оживено е движението в Северна Америка, ръководено от Уилям Милър и неговите сътрудници. Те разглеждат Даниил 8:14 съвместно с Откровение 14:6, 7, където се оповестява истината, че е настъпил часът на Божия съд.

   Задълбоченото по-нататъшно изследване на съответните библейски текстове от страна на първите адвентисти довежда до пълно и окончателно изясняване на пророческия период от 2300 години. Първоначалният възглед се коригира и става ясно, че на 22 октомври 1844 г. Христос преминава от първото отделение на небесното светилище, наречено Светая, във второто отделение, наречено Светая Светих, и с това започва последната фаза на Христовата застъпническа служба в небето за спасение на човечеството или така нареченият Изследователен съд. Точната дата е 22 октомври, защото Денят на умилостивението през 1844 г. се пада на тази дата.

   По-нататък основното проучване на Библията довежда до преоткриване на фундаменталните истини на библейското вероучение: Божия закон, съботната институция, състоянието на мъртвите и пр.

   Външният облик на адвентното движение в света е представен в Откровение 10 глава, а вестта, която Църквата на адвентистите от Седмия ден носи, е така наречената Тройна ангелска вест, чийто текст е в Откровение 14:6-12.

   Наименованието "Църква на адвентистите от Седмия ден" подчертава две крупни библейски истини: учението за Второто пришествие на Христос (от лат. adventus – пристигане, идване) и спазването на ІV-тата заповед от Божия морален закон – Съботната институция.

    Църквата на адвентистите от Седмия ден е организирана като самостоятелна деноминация през 1862 г. въз основа на Христовите думи, записани в Матей 16:18, 19 и Матей 18:15-18.
   Централното й седалище е във Вашингтон, САЩ. В световен план Адвентната църква е разделена на 12 подразделения (дивизии) и има над 10 милиона членове.
   Днес тя има множество отдели, училища, университети, болници, проповедници и мисионери в целия свят.
    Църквата на адвентистите от седмия ден е християнска църква от протестантски тип възникнала във втората половина на 19 век в Съединените американски щати. В центъра на нейните учения и разбирания стои Библията, като единствената книга с канонична стойност. Адвентистите от седмия ден вярват, че спасението на човека от греха е възможно единствено и само въз основа на вярата в изкупителната смърт на Исус Христос на Голгота. Те очакват Второто идване на Исус Христос на земята. Едно събитие, което ще промени из основи хода на историята. Адвентистите от седмия ден пазят библейската събота като една заповед дадена от Бога за всички хора.
Първите адвентисти в България са немски заселници от Крим, Русия, които в началото на деветдесетте години на 19 век идват в нашата страна. Те се заселват като колонисти в североизточна Добруджа, където и основават свои групи. Първият член на българската адвентна църква е българският евреин Яков Гринберг. Той е кръстен през 1896 г. в гр. Русе.
    Във времето от Балканските и Първата световни войни до 1920 г. църквата на адвентистите в България изживява трудни периоди. В 1919 г. в България има три църкви: София, Русе и Габрово, като по това време църквата в Тутракан се намира в румънски владения. През 1924 г. в София е основано издателство “Нов живот”, чиито книги дават голям тласък в развитието на църквата. От този момент нататък, до голяма степен благодарение на разпространяваната религиозна книжнина, членството нараства  с бързи темпове. Първата църковна сграда е построена през 1924 г. в София на ул. “Солунска”10, където и до днес се помещава една от софийските адвентни църкви. 
    Бързият растеж продължава и през тридесетте години на 20 век. Той позволява на църквата да се заеме със някои социални проекти, които вече и създават и име в тогавашното общество и я изваждат от сянката на анонимността. През 1936 г. адвентната църква открива детско летовище в гр. Своге, в което всяко лято на няколко смени почиват социално слаби деца от столицата. Тази дейност се извършва в сътрудничество със отдел “Социални грижи” към кметство София.
    След трудните години на Втората световна война църквата на адвентистите продължава да развива активно своята дейност. През 1945 г. в България има 1344 адвентисти от седмия ден. Построени са църковни сгради в градовете Стара Загора, Габрово и Добрич. В края на четиридесетте години е организирано средно училище в гр. Своге. Чрез регионални и национални сбирки и конференции активно се развива и младежка дейност. На проведеният през 1948 г. църковен събор се образува Съюза на църквите на адвентистите от седмия ден в България с две съединения – северно със седалище в  Русе и южно със седалище в Пловдив.
    От началото на петдесетте години комунистическия режим започва репресивни мерки към всички религиозни общества в страната, в това число и към адвентната църква. Последователно са затворени от държавата издателството и училището. По-късно е прекратена и дейността и на двете съединения. Така започва най-черната страница в историята на адвентната църква в България. В този труден период не е било възможно редовното провеждане на църковни събори за избор на ръководство на Съюза на църквите. Някои имоти са били конфискувани. Уволненията на проповедници и пастори се превръщат в “нормални” събития за църквата. Някои от тях лежат в затвора или са интернирани в отдалечени села. Млади адвентисти, заради своята вяра, са осъдени по време на отбиване на редовната си военна служба за по на няколко години затвор. До 1989 г. църквата в България за големи периоди от време е била изцяло откъсвана от световната адвентна църква.
    След промяната ограниченията са премахнати и е възстановен редовния църковен живот. През 1990 г. Църквата на адвентистите от седмия ден получава официална регистрация от дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет и признание като традиционна протестантска църква. От 26.03.2004 г. на основание чл. 18 от новия Закон за вероизповеданията църквата получава съдебна регистрация. През 1992 г. възобновява дейността си издателство “Нов живот”.  Днес църквата наброява 7 700 члена.
    Цялата история на адвентната църква в България показва желанието на адвентистите да помогнат в процеса на религиозна просвета на нашия народ. Със слово и живот те спомагат за издигането на християнските морално-нравствени ценности в нашата страна. Не напразно в далечната 1934 г. след поредната провокация от зле настроени граждани, които хвърлят взривно вещество в залата за събиране на църквата в гр. Варна, вестник “Варненска поща” в бр. 5465 охарактеризира адвентистите от седмия ден като “едно мирно християнско общество”.








~~