Основните доктрини, в които вярваме, са продукт на задълбочено търсене на Божията воля за нас като личности и като общество. Те са учения имащи за цел да променят живота ни към съобразяване с Божиите изисквания в този свят. Разкриват ни в какво да вярваме, как да живеем и накъде отиваме. Те са истини за Бога, за света и за хората. Оформят в нас по-пълно схващане за същността на нещата в нашето битие от Божия гледна точка.

(Натиснете стрелката вдясно, за да разгледате въпроса обстойно)
АДВЕНТИСТИТЕ ОТ СЕДМИЯ ДЕН ВЯРВАТ... БИБЛЕЙСКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА 28 ОСНОВНИ УЧЕНИЯ
Начало - към читателите - изтегли в pdf-формат

1. Божието слово - изтегли в pdf-формат

2. Божеството - изтегли в pdf-формат



5. Бог Свети Дух - изтегли в pdf-формат

6. Сътворението - изтегли в pdf-формат

7. Естеството на човека - изтегли в pdf-формат

8. Великата борба - изтегли в pdf-формат

9. Животът, смъртта и възкресението на Христос - изтегли в pdf-формат

10. Опитността на спасението - изтегли в pdf-формат

11. Израстване в Христос - изтегли в pdf-формат

12. Църквата - изтегли в pdf-формат

13. Остатъкът и неговата мисия - изтегли в pdf-формат

14. Единство в Христовото тяло - изтегли в pdf-формат

15. Кръщението - изтегли в pdf-формат

16. Господната вечеря - изтегли в pdf-формат

17. Духовни дарби и служби - изтегли в pdf-формат

18. Дарът на пророчеството - изтегли в pdf-формат

19. Божият закон - изтегли в pdf-формат

20. Съботата - изтегли в pdf-формат

21. Настойничеството - изтегли в pdf-формат

22. Християнско поведение - изтегли в pdf-формат

23. Бракът и семейството - изтегли в pdf-формат

24. Службата на Христос в Небесното светилище - изтегли в pdf-формат

25. Второто идване на Христос - изтегли в pdf-формат

26. Смърт и възкресение - изтегли в pdf-формат

27. Хилядолетието и краят на греха - изтегли в pdf-формат

28. Новата земя - изтегли в pdf-формат


СВЕЩЕНИ ПИСАНИЯ
    Свещените писания - Старият и Новият завет, са писаното Божие слово от боговдъхновени святи Божии мъже, които са говорили и писали под ръководството на Светия Дух. В това Слово Бог е поверил на човека необходимото за спасение познание. Свещените писания са непогрешимо откровение на Божията воля. Те са образецът за характера, изпитът за духовния опит, авторитетният източник на доктрини и достоверният запис на Божиите действия в историята (2 Пет. 1:20, 21; 2 Тим. 3:16,17; Пс. 119:105; Пр. 30:5, 6; Ис. 8:20; Йоан 17:17; 1 Сол. 2:13; Евр. 4:12).

ТРИЕДИНСТВО
    Има един Бог – Отец, Син и Свет Дух – единство от три съвечни личности. Бог е безсмъртен, всемогъщ, всезнаещ, стоящ над всичко и винаги присъстващ. Той е безкраен и извън човешкото разбиране, но все пак познат чрез откровението за Себе Си. Навеки е достоен за поклонение, обожание и служене от цялото творение (Вт. 6:4; Мат. 28:19; 2 Кор. 13:14; Еф. 4:4-6; 1 Пет. 1:2; 1 Тим. 1:17; Откр. 14:7).

ОТЕЦ
    Бог, вечният Отец, е Творецът, Източникът, Вседържителят и Суверенът на цялото творение. Той е справедлив и свят, милостив и пълен с благодат, бавен на гняв и изобилстващ с постоянна любов и вярност. Качествата и силите, изявени в Сина и в Светия Дух са също откровения на Отец (Бит. 1:1; Откр. 4:11; 1 Кор. 15:28; Йоан 3:16; 1 Йоан 4:8; 1 Тим 1:17; Изх. 34:6, 7; Йоан 14:19).

СИН
    Вечният Бог-Син е въплътен в Исус Христос. Чрез Него са сътворени всички неща, чрез Него е изявен Божият характер, спасението на човечеството е осъществено чрез Него и светът ще бъде съден чрез Него. Вечният и истински Бог става и истински човек – Исус Христос. Той е заченат от Светия Дух и е роден от девицата Мария. Живял е и е изпитал изкушения като човешко същество, но е дал идеален пример за Божията правда и любов. Той е изявил Божията сила чрез чудесата, които е извършил, и е утвърден като Божия избран Месия. Доброволно е страдал и е умрял на кръста за нашите грехове и вместо нас. Възкресен е от мъртвите и е издигнат за свещеник в небесното светилище, за да служи за нас. Той ще дойде отново в слава за окончателното избавление на Своя народ и за възстановяването на всички неща (Йоан 1:1-3, 14; Кол. 1:15-19; Йоан 10:30; 4:9; Рим. 6:23; 2 Кор. 5:17-19; Йоан 5:22; Лука 1:35; Фил. 2:5-11; Евр. 2:9-11; 1 Кор. 15:3, 4; Евр. 8:1, 2; Йоан 14:1-3).

СВЕТИ ДУХ
    Бог-вечният Дух е действал с Отец и Сина при сътворението, въплъщението и изкуплението. Той е вдъхновявал писателите на Писанията. Изпълвал е живота на Христос със сила. Изпитвал е и е осъждал човешките същества, подновявал е и е преобразявал по Божие подобие онези, които откликват. Изпратен от Отец и Сина, за да бъде винаги със Своите деца, Той дава духовни дарби на църквата, дава и сила за свидетелстване за Христос и в хармония с Писанията води църквата към истината (Бит. 1:1,2; Лука 1:35; 4:18; Д.А. 10:38; 2 Пет. 1:21; 2 Кор. 3:18; Ефес. 4:11,12; Д.А. 1:8; Йоан 14:16-18,26; 15:26,27; 16:7-13).

СЪТВОРЕНИЕ
    Бог е Творецът на всички неща и е разкрил в Писанието автентичния доклад за Своята творческа дейност. В шест дни Господ е направил „небето и земята” и всички живи неща по земята и Си е починал на седмия ден от тази първа седмица. Той е установил съботата като постоянен паметник на Своето завършено дело. Първият мъж и първата жена са били създадени по подобие на Бога. Като корона на цялото творение им е била дадена власт над света и им е била възложена отговорността да се грижат за него. Когато е бил завършен, светът е бил „твърде добър” и е прогласявал Божията слава (Бит. 1:2; Изх. 20:8-11; Пс. 19:1-6; 33:6, 9; 104; Евр. 11:3).

ЕСТЕСТВО НА ЧОВЕКА
    Мъжът и жената са били направени по Божи образ със своя индивидуалност, със силата и свободата да мислят и действат. Макар и създадени като свободни същества, всеки от тях е представлявал неделимо единство от тяло, ум и дух, зависими от Бога за своя живот и дишане. Когато не са се покорили на Бога, нашите първи родители са отрекли своята зависимост от Него и са паднали от високото си положение на близост с Него. Божият образ в тях е бил помрачен и те са станали подвластни на смъртта. Потомците им споделят тяхното паднало естество и последиците от него. Те се раждат със слабости и склонности към злото. Но Бог чрез Христос примирява света със Себе Си и Светият Дух възстановява в каещите се грешници образа на техния Творец. Сътворени за слава на Бога, те са призовани да Го обичат и да се обичат един друг, както и да се грижат за природата около тях (Бит. 1:26-28; 2:7; Пс. 8:4-8; Д.А.17:24-28; Бит. 3 гл.; Пс. 51:5; Рим. 5:12-17; 2 Кор. 5:19, 20; Пс. 51:10; 1 Йоан 4:7,8,11, 20; Бит. 2:15).

ВЕЛИКА БОРБА
    Днес цялото човечество е въвлечено във велика борба между Христос и Сатана за справедливостта на Божия характер, на Неговия закон и на властта Му над Вселената. Този конфликт е започнал в небето, когато едно сътворено същество, надарено със свободна воля, обзето от желание за себеиздигане, е станало сатана, противник на Бога, и е повело в бунт част от ангелите. Сатана е поставил началото на бунтовническия дух в този свят, въвличайки Адам и Ева в грях. Този грях е довел до изопачаване на Божия образ в човека, до объркване в създадения свят и унищожаване по време на световния потоп. Наблюдаван от целия всемир, нашият свят е станал арена на борба, в която Богът на любовта ще докаже в крайна сметка Своята правота. За да помогне на народа Си в тази борба, Христос е изпратил Светия Дух и верните си ангели да го ръководят, закрилят и пазят по пътя на спасението (Откр. 12:4-9; Ис. 14:12-14; Йез. 28:12-18; Бит. 3 гл.; Рим. 1:19-32; 5:12-21; 8:19-22; Бит. 6:8; 2 Пет. 3:6; 1 Кор. 4:9; Евр. 1:14).

ЖИВОТ, СМЪРТ И ВЪЗКРЕСЕНИЕ НА ХРИСТОС
    В Христовия живот на съвършено послушание на Божията воля, в Неговото страдание, смърт и възкресение Бог е осигурил единственото средство за умилостивение на човешкия грях, така че хората, които чрез вяра приемат тази жертва, да имат вечен живот, а цялото творение да може да разбере по-добре безкрайната и свята любов на Създателя. Това съвършено изкупление доказва справедливостта на Божия закон и благодатта на Неговия характер, защото не само осъжда греха, но и осигурява нашето прощение. Смъртта на Христос е заместническа и изкупителна, примиряваща и преобразяваща. Възкресението Му провъзгласява Божия триумф над силите на злото и осигурява крайната победа над греха и смъртта на онези, които приемат умилостивението. То декларира божествеността на Исус Христос, пред Когото ще се преклони всяко коляно на небето и на земята (Йоан 3:16; Ис. 53 гл.; 1 Пет. 2:21,22; 1 Кор. 15:3,4,20-22; 2 Кор. 5:14,15,19-21; Рим. 1:4; 3:25; 4:25; 8:3,4; 1 Йоан 2:2; 4:10; Кол. 2:15; Фил. 2:6-11).

ПРЕЖИВЯВАНЕТО НА СПАСЕНИЕТО
    В безкрайната Си любов и милост Бог е направил Христос, Който не е знаел грях, да стане грях заради нас, така че ние да можем чрез Него да станем праведни пред Бога. Водени от Светия Дух, чувстваме своята нужда, признаваме греховността си, каем се за греховете си и упражняваме вяра в Господ Христос като Заместник и Пример. Тази вяра, която води към спасение, идва чрез божествената сила на Словото и е дар на Божията благодат. Чрез Христос сме оправдани, осиновени като Божии синове и дъщери и освободени от робството на греха. Чрез Духа сме новородени и осветени; Духът обновява умовете ни, записва Божия закон на любовта в сърцата ни и ни дава силата да живеем свят живот. Пребъдвайки в Него, ставаме участници в Божественото естество и получаваме увереността, че ще бъдем спасени сега и при съда (2 Кор. 5:17-21; Йоан 3:16; Гал. 1:4; 4:4-7; Тит 3:3-7; Йоан 16:8; Гал. 3:13,14; 1 Пет. 1:21,22; Рим. 10:17; Лука 17:5; Марк 9:23,24; Еф. 2:5-10; Рим. 3:21-26; Кол. 1:13,14; Рим. 8:13-17; Гал. 3:26; Йоан 3:3-8; 1 Пет. 1:23; Рим. 12:2; Евр. 8:7-12; Йез. 36:25-27; 2 Пет. 1:3,4; Рим. 8:1-4; 5:6-10).

ИЗРАСТВАНЕ В ХРИСТОС
    Чрез смъртта Си на кръста Исус триумфира над силите на злото. Той, Който е подчинявал демонските духове по време на земната Си служба, е съкрушил тяхната сила и е направил сигурна тяхната крайна участ. Победата на Исус ни дава победа над злите сили, които все още се стремят да ни владеят, докато ходим с Него в мир, радост и увереност в любовта Му. Сега Светият Дух обитава в нас и ни дава сила. Посветени постоянно на Исус като Спасител и Господ, ние сме освободени от товара на нашите минали деяния. Нито живеем вече в тъмнина, в страх от злите сили, в невежество и с безсмислието на нашия предишен начин на живот. В тази нова свобода в Исус ние сме призвани да растем в подобието на Неговия характер, да общуваме с Него в молитва, хранейки се с Неговото Слово, размишлявайки върху него и неговото провидение, пеейки Му хваления, събирайки се заедно за богослужение и участвайки в мисията на църквата. Когато се отдаваме на служене с любов на онези, които са около нас, и свидетелстваме за Неговото спасение, Неговото постоянно присъствие с нас чрез Духа превръща всеки момент и всяка задача в духовно изживяване (Пс. 1:1,2; 23:4; 77:11,12; Кол.1:13,14; 2:6,14,15; Лука 10:17-20; Еф. 5:19,20; 6:12-18; 1 Сол. 5:16-18,23; 2 Пет. 2:9; 3:18; 2 Кор. 3:17,18; Фил. 3:7-14; Мат. 20:25-28; Йоан 20:21; Гал. 5:22-25; Рим. 8:38,39; 1 Йоан 4:4; Евр. 10:25).

ЦЪРКВА
    Църквата е общество от вярващи, което изповядва Исус Христос като Господ и Спасител. Като продължители (приемници) на Божия народ от старозаветни времена ние сме призовани да излезем от света, събираме се за богослужение, братство и наставление в Словото, за празнуване на Господнята вечеря, за служене на цялото човечество и за прогласяване на Евангелието по целия свят. Църквата получава власт от Христос, Който е въплътеното Слово, и от Писанията, които са писаното Слово. Църквата е Божието семейство. Като Негови осиновени деца членовете й живеят на основата на Новия завет. Църквата е тялото на Христос, общество от вярващи, чиято глава е сам Той. Църквата е невестата, за която Христос е умрял, за да я освети и очисти. При триумфалното си завръщане Той ще я представи пред Себе Си като църква славна, вярна през всички времена, откупена с Неговата кръв, без петно или бръчка, свята и непорочна (Бит. 12:3; Д.А. 7:38; Еф. 4:11-15; 3:8-11; Мат. 28:19,20; 16:13-20; 18:18; Еф. 2:19,20,22; 1:22,23; 5:23-27; Кол.1:17,18).

ОСТАТЪК И НЕГОВАТА МИСИЯ
    Всемирната църква се състои от всички, които истински вярват в Христос, но в последните дни, време на широко разпространено отстъпничество, един остатък е призован да пази Божиите заповеди и вярата в Исус. Този остатък обявява, че идва часът на съда, прогласява спасение чрез Христос и разгласява вестта за наближаването на Неговото второ идване. Това прогласяване е символизирано чрез тримата ангели от Откр. 14 глава. То съвпада с делото на съда в небето и води до покаяние и реформа на земята. Всеки вярващ е призован да вземе лично участие в това свидетелство по целия свят (Откр.12:17; 14:6-12; 18:1-4; 2Кор. 5:10; Юда 3:3,14; 1 Пет. 3:16-19; 2 Пет. 3:10-14; Откр. 21:1-14).

ЕДИНСТВО В ТЯЛОТО НА ХРИСТОС
    Църквата е едно тяло с много членове, призовани от всяка нация, род, език и хора. В Христос ние сме ново творение; различията в раса, култура, образование и националност, както и разликите между висши и нисши, богати и бедни, мъже и жени, не трябва да бъдат причина за разделение сред нас. Всички сме равни в Христос, Който чрез един дух ни е свързал да сме едно с Него и един с друг, да служим без пристрастност, без разделение или въздържане от общение. Чрез откровенията на Исус Христос и Писанията споделяме една и съща вяра и надежда и протягаме ръка с едно и също свидетелство към всички. Това единство има за източник единството на Триединния Бог, Който ни е осиновил като Свои деца! (Рим.12:4,5; 1Кор.12:12-14; Мат. 28:19,20; Пс. 133:1; 2Кор. 15:16,17; Д.А. 17:26; Гал. 3:27,29; Кол.3:10-15; Еф. 4:14-16; 4:1-6; Йоан 17:22, 23).

КРЪЩЕНИЕ
    Чрез кръщението ние изповядваме вярата си в смъртта и възкресението на Исус Христос и свидетелстваме за нашата смърт към греха и намерението ни да ходим в нов живот. Така признаваме Христос за Господ и Спасител, ставаме Негови деца и сме приети за членове на Неговата църква. Кръщението символизира съединяването ни с Христос, прощаването на нашите грехове и приемането ни от Светия Дух. То се извършва чрез потапяне във водата и е част от едно потвърждение на вяра в Исус, и доказателство за покаяние от грях. Извършва се след наставление върху Свещеното писание и приемане на неговите учения (Рим. 6:1-6; Кол. 2:12,13; Д.А.16:30-33; 22:16; 2:38; Мат. 28:19,20).

ГОСПОДНЯ ВЕЧЕРЯ
    Господнята вечеря е участие в символите на тялото и кръвта на Исус като израз на вярата в Него, нашия Господ и Спасител. В преживяването на тази духовна връзка Христос присъства, за да се срещне със Своите деца и да ги укрепи. С участието си ние с радост прогласяваме смъртта на Господа, докато Той дойде отново. Подготовката за обреда включва себеизпитване, покаяние и изповед. Учителят е постановил службата на измиване на краката, за да обозначи едно подновено очистване, да изрази готовността ни за взаимно служене със смирение, подобно на Христовото, и да свърже сърцата ни в любов. Господнята вечеря е достъпна за всички вярващи християни (1 Кор. 10:16,17; 11:23-30; Мат. 26:17-30; Откр. 3:20; Йоан 6:48-63; 13:1-17).

ДУХОВНИ ДАРБИ И СЛУЖЕНИЯ
    Бог дарява на всички членове на своята църква във всяка епоха духовни дарби, които нейните членове трябва да използват в служба с любов за благото на църквата и човечеството. Дадени посредством Светия Дух, Който раздава на всеки, както намери за добре, дарбите са средство, чрез което църквата може да изпълни възложените й от Бога задължения. Според Писанието тези дарби включват такива служения, като вяра, изцеление, пророчества, свидетелстване, служене, управление, миротворство, състрадание и всеотдайна служба и благотворителна дейност за подпомагане и насърчаване на хората. Някои църковни членове са призовани от Бога и надарени от Духа да работят в признати от църквата служения като пастори, евангелизатори, апостоли и учители, специално необходими да подготвят членовете за служене, за изграждане на църквата, докато се придобие духовна зрялост и се укрепи единството, вярата и познанието за Бога. Когато църковните членове използват тези духовни дарби като верни настойници на многообразната Божия благодат, църквата е запазена от разрушителното влияние на фалшиви учения, израства с Божия памощ и се развива във вяра и любов (Рим.12:4-8; 1 Кор. 12:9-11,27,28; Еф. 4:8,11-16; Д.А. 6:1-17; 1 Тим. 1:1-13; 1 Пет. 4:10,11).

ПРОРОЧЕСКА ДАРБА
    Една от дарбите на Светия Дух е пророчеството. Тази дарба е отличителен белег на църквата на остатъка и се е проявявала в служенето на Елън Уайт. Като Божия вестителка нейните писания са постоянен и авторитетен източник на истината, осигуряващ на църквата утеха, ръководоство и напътствие. Тя дава да се разбере ясно, че Библията е стандартът, чрез който всички учения и духовни преживявания трябва да бъдат изпитвани (Йоил 2:28,29; Д.А. 2:14-21; Евр. 1:1-13; Откр. 12:17; 19:10).

БОЖИЯТ ЗАКОН
    Великите принципи на Божия закон са въплътени в десетте заповеди и са осъществени като пример в живота на Исус Христос. Те изразяват Божията любов, воля и цел по отношение на човешкото поведение и взаимоотношения и са задължителни за всички хора от всяка епоха. Тези принципи са основани на Божия завет с Неговия народ и са стандартът в Неговия съд. Чрез посредничеството на Светия Дух посочват греха и доказват необходимостта от Спасител. Спасението е изцяло чрез благодат, а не чрез дела, но плодът му е послушание на заповедите. Такова послушание създава християнски характер и спомага за човешкото благополучие. То е доказателство за любовта ни към Бога и за грижата ни към ближния. Послушанието от вяра показва силата на Христос да променя живота и следователно укрепва християнското свидетелстване (Изх. 20:1-17; Пс. 40:7,8; Мат. 22:36-40; Вт. 28:1-14; Мат. 5:17-20; Евр. 8:8-10; Йоан 15:7-10; Еф. 2:8-10; 1 Йоан 5:3; Рим. 8:3,4; Пс. 19:7-14).

СЪБОТАТА
    Благодетелният Творец след шестте дни на сътворението, на седмия ден Си е починал и е установил съботата за всички хора като паметник на сътворението. Четвъртата заповед от Божия непроменим закон изисква съблюдаването на седмия ден – съботата, като ден за почивка, поклонение и служене в съгласие с учението и практиката на Исус, Господаря на съботата. Съботата е ден за радостно общуване на хората с Бога и един с друг. Тя е символ на нашето изкупление в Христос, знак за нашето освещение, белег за нашата вярност, предвкусване на вечното бъдеще в Божието царство. Съботата е Божият вечен знак за вечния завет между Него и народа Му. Радостното съблюдаване на това свято време от вечер до вечер, от залез до залез, е честване на Божието творческо и изкупително дело (Бит. 2:1-3; Изх. 20:8-11; Лука 4:16; Ис. 56:5,6; 58:13,14; Мат. 12:1-12; Изх. 31:13-17; Йез. 20:12,20; Вт. 5:12-15; Евр. 4:1-11; Лев. 23:32; Марк 1:32).

НАСТОЙНИЧЕСТВО
    Ние сме Божии настойници, на които Той е поверил време и възможности, способности и притежания, както и благословенията на земята и нейните богатства. Ние сме отговорни пред Бога за тяхното подходящо използване. Признаваме Божията собственост, като служим вярно на Него и на нашите ближни, като връщаме десятъците и даваме дарения за прогласяване на Неговото евангелие и за поддържане и развитие на Неговата църква. Настойничеството е привилегия, дадена ни от Бога, за да ни възпита в любов и победа над егоизма и алчността. Настойникът се радва на благословенията, които другите получават в резултат на неговата вярност (Бит. 1:26-28; 2:15; 1 Лет. 29:14; Агей 1:3-11; Мат. 3:8-12; 1 Кор. 9:9-14; Мат. 23:23; 2 Кор. 8:1-15; Рим. 15:26,27).

ХРИСТИЯНСКО ПОВЕДЕНИЕ
    Ние сме призовани да бъдем благочестив народ, който мисли, чувства и действа в хармония с принципите на небето. За да може Духът да пресътвори в нас характера на нашия Господ, необходимо е да се занимаваме само с неща, които ще дадат на живота чистота, здраве и радост. Това означава развлеченията и забавленията ни да бъдат съобразени с най-възвишените критерии за християнство, християнски вкус и красота. Докато признаваме културните различия, в същото време облеклото ни трябва да бъде просто, скромно и чисто, подобаващо на хора, чиято красота не се състои във външност, а в нетленната красота на благороден и смирен дух. Това означава също, че след като нашето тяло е храм на Светия Дух, нужно е да се грижим за него разумно. Заедно с достатъчно физически упражнения и почивка е добре да възприемем и възможно най-здравословната диета и да се въздържаме от нечистите и вредни храни, за които Писанието говори. Тъй като алкохолните напитки, тютюнът, своеволната употреба на лекарства и наркотици са опасни за нашето тяло, следва да се въздържаме и от тях. Нека приемаме нещата, които поставят нашите мисли и тела под ръководството на дисциплината на Христос, Който желае здрави, радостни, разумни човешки същества (Рим. 12:1,2; 1 Йоан 2:6; Еф. 5:1-21; Фил. 4:8; 2Кор. 10:5,6; 6:14-7:1; 1 Пет. 3:1-4; 1 Кор. 6:19,20; 10:31; Лев. 11:1-47; 3 Йоан 2 гл.).

БРАК И СЕМЕЙСТВО
    Бракът е установен от Бога в рая и утвърден от Исус като доживотен съюз между един мъж и една жена за общуване в любов. За християнина бракът означава предаване както на Бога, така и на брачния партньор, и той би трябвало да се сключва само от партньори, споделящи една и съща вяра. Взаимната любов и почит, уважение и отговорност са тъканта на тази връзка, която трябва да отразява любовта, светостта, близостта, непреходността на връзката между Христос и Неговата църква. Относно развода Исус учи, че този, който се развежда, освен по прелюбодейство, и се жени за друг, извършва прелюбодейство. Въпреки че някои семейни връзки не оправдават очакванията за този идеал, брачните партньори, които се посвещават всецяло един на друг в Христос, могат да достигнат единство на любовта чрез ръководството на Духа и подкрепата на църквата. Бог благославя семейството и очаква Неговите членове да си помагат напълно по пътя на завършената зрялост. Родителите да възпитават децата си да обичат Господ и да Му се покоряват. Чрез своя пример и думи нека ги учат, че Христос е Такъв, Който дисциплинира с любов, Който е винаги нежен и грижлив, Който иска да станем части на Неговото тяло в Божието семейство. Увеличаващата се семейна близост е един от белезите на последната евангелска вест (Бит. 2:18-25; Мат. 19:3-9; Йоан 2:1-11; 2 Кор. 6:14; Еф. 5:21-33; Мат. 5:31, 32; Марк 10:11,12; Лука 16:18; 1 Кор. 7:10,11; Изх. 20:12; Еф. 6:1-4; Вт. 6:5-9; Пр. 22:6; Мал. 4:5, 6).

СЛУЖБА НА ХРИСТОС В НЕБЕСНОТО СВЕТИЛИЩЕ
    На небето има светилище, истинското светилище, което Господ е издигнал, а не човек. В него Христос служи за нас, правейки на разположение на вярващите ползите от Своята изкупителна жертва, предложена на кръста веднъж за всички. Той е въведен в длъжност като наш велик Първосвещеник и е започнал Своята застъпническа служба по времето на Своето възнесение. През 1844 г., в края на пророческия период от 2300 денонощия, Той е влязъл във втората и последна фаза на изкупителната си служба. Тя е дело на изследвателски съд, който е част от окончателното ликвидиране на греха, символизирано чрез очистването на старото еврейско светилище в Деня на умилостивението. В тази символична служба светилището се е очиствало с кръв от жертвени животни, но небесните неща се очистват чрез съвършената жертва на Исусовата кръв. Издследователският съд открива на небесните разумни същества кой измежду мъртвите е заспал в Христос и се смята за достоен да има дял в първото възкресение. Разкрива също кой измежду живите пребъдва в Христос, пази заповедите на Бога и вярата в Исус и чрез Него може да бъде преселен във вечното Му царство. Този съд постановява правото на Бога да спасява вярващите в Исус. Съдът обявява, че останалите верни на Бога ще приемат царството. С края на тази Христова служба приключва благодатното време за хората преди Второто пришествие (Евр. 8:1-5; 4:14-16; 9:11-28; 10:19-22; 1:3; 2:16,17; Дан. 7:9-27; 8:13,14; 9:24-27; Чис. 14:34; Йез. 4:6; Лев. 16 гл.; Откр. 14:6,7; 20:12; 14:12; 22:12).

ВТОРОТО ИДВАНЕ НА ХРИСТОС
    Второто идване на Христос е блажената надежда на църквата, великата кулминационна точка на Евангелието. Идването на Спасителя ще бъде буквално, лично, видимо и всесветско. Когато Той се завърне, праведните мъртви ще бъдат възкресени и заедно с праведните живи ще бъдат прославени и взети на небето, а неправедните ще умрат. Почти съвършеното изпълнение на повечето фази на пророчеството заедно със сегашното състояние на света показват, че идването на Христос е близо. Времето за това събитие не е посочено и затова сме увещавани да бъдем готови по всяко време (Тит 2:13; Евр. 9:28; Йоан 14:1-3; Д.А. 1:9-11; Мат. 24:14; Откр. 1:7; Мат. 24:43,44; 1 Сол. 4:13-18; 1 Кор. 15:51-54; 2 Сол. 1:7-10; 2:8; Откр. 14:14-20; 11:19-21; Мат. 24 гл.; Марк 13 гл.; Лука 21 гл.; 2 Тим. 3:1-5; 1 Сол. 5:1-6).

СМЪРТ И ВЪЗКРЕСЕНИЕ
    Заплатата на греха е смърт. Но Бог, Който единствен е безсмъртен, ще дари вечен живот на своите изкупени. До онзи ден смъртта е едно несъзнателно състояние за всички хора. Когато Христос, Който е нашият живот, се появи, възкресените праведни и живите праведни ще бъдат прославени и грабнати да посрещнат техния Господ. Второто възкресение на неправедните ще стане 1000 години по-късно (Рим. 6:23; 1 Тим 6:15,16; Екл. 9:5, 6; Пс. 146:3,4; Йоан 11:11-14; Кол. 3:4; 1 Кор. 15:51-54; 1 Сол. 4:13-17; Йоан 5:28,29; Откр. 20:1-10).

МИЛЕНИУМ И КРАЙ НА ГРЕХА
    Милениумът е хилядагодишното царуване на Христос с Неговите светии на небето между 1-ото и 2-ото възкресение. През това време нечестивите мъртви ще бъдат съдени, земята ще бъде напълно пуста и необитаема от хора. Само Сатана и неговите ангели ще живеят там. В края Христос, Неговите светии и Святият град ще слязат от небето на земята. Тогава неправедните мъртви ще бъдат възкресени и Сатана и демоните му ще обкръжат града. Но огън от Господ ще ги унищожи и ще очисти земята. Така Вселената ще бъде освободена завинаги от греха и от грешниците (Откр. 20 гл.; 1 Кор. 6:2,3; Йер. 4:23-26; Откр.21:1-5; Мал. 4:1; Йез. 28:18,19).

НОВА ЗЕМЯ
    На новата земя, в която живее правда, Бог ще осигури вечния дом на изкупените и една съвършена обстановка за вечен живот, любов, радост и познание в Неговото присъствие. Защото там сам Бог ще живее с народа Си, а страдание и смърт ще са изчезнали. Великата борба ще приключи и грях няма да има вече. Всички неща, одушевени и неодушевени ще свидетелстват, че Бог е любов. И Той ще царува навеки. Амин (2 Пет. 3:13; Ис. 35 гл.; 65:17-35; Мат. 5:5; Откр. 21:1-7; 22:1-5; 11:15).








~~